Кой си ти?

Никой.

Как така?

Така. Тук съм инкогнито, защото никой от този свят не трябва да знае нещо за мен.

Защо?

Защото аз не съм аз.

Кой си тогава?

Всичко това.

Но нали беше никой?

Да. Но и всичко това.

Да не си бог?

Не, но познавам Бог. Срещам го всеки ден, всеки миг от моя живот.

Къде?

Тук. Пред мен.

Но къде е? Къде го виждаш?

В теб, в цветята, в дърветата, в синьото небе, в дъжда, в слънцето, във вятъра, в бурното море, в звездното небе, в прелитащите птици, във всяко нещо. Защо, ти не Го ли виждаш? Всяко бебе Го познава, нима си Го забравил?

Бог не беше ли невидим?

Да, невидим е.

Тогава не може да го виждаш, нали?

Мога. В това което е създал. Чрез този свят, чрез моя живот. Ето това е Той.

Ти не беше ли воин?

Все още съм.

Тогава как вярваш в бог?

Вярвам, с цялата сила на един воин.

Чирак и воин