КОЙ СЪМ АЗ?

 

 

-Кой си ти?

-Аз съм Г.Р.В.

-Г.Р.В е името ти.

-Аз съм човек.

-Човек е твоя вид. Не те питам за професията ти, нито за националността ти или нещо подобно. Питам те: Кой си ти? Можеш ли да ми отговориш?

-Не разбирам въпроса ти.

-Защото не познаваш себе си.

-Познавам себе си!

-Но незнаеш кой си. Защото името ти не е важно, нито вида ти, нито професията, нито местоживеенето ти. Важен си ти самия. Но пък ти не знаеш кой си.

-ЗНАМ! ТОВА СА ГЛУПОСТИ! И НЕ ЖЕЛАЯ ДА ТЕ СЛУШАМ!

-Не крещи. Това няма да ти помогне да разбереш кой си. Успокой се. Отпусни се. Ще почувстваш себе си. Да! Ето това си ти. Сега разбираш ли?

-Но това е...

-Точно така. Ти си всичко това. Всяко нещо. Свързан си, защото ти си всичко това.

-Чувам всичко наоколо. Чувам какво става край мен. Светът се движи. Виждам го. Усещам. Всичко се променя. Нищо не е в покой. Не е същото. Вече не съм сам. Не съм единствен. Около мен кипи живот. Няма време. Аз съм времето. Аз съм път изпълнен с неизвестни, който ми предстои, който вече е извървян. Аз съм познание, което няма край. Аз съм въображението което възприема всичко това и аз съм всичко това, чрез въображението си. Знам кой съм. Вече знам.

-Вече знаеш! Кой си ти?

-Аз съм всичко това.

-Къде си?

-Тук в настоящия момент.

-Приветстван си всред нас, пътешественико, в света на духовете на познанието. Не се бои да бъдеш себе си.

 

Разговор с В.П., който беше истински воин

Харесах! Преди този въпрос винаги ме е възмущавал. Вече не. Всеки човек е различен и не бива да се сърдим, ако той не е това, което очакваме. Все пак любовта е нещо, което променя света и го прави по-добро място за живеене.
Хубав ден!

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, че ни връщате към него!
Много е трудно, но е сладко, когато продължаваме да вървим заедно и остаряваме заедно, а внуците тичат около нас.
Не познавахме себе си, грабвахме се и отидохме на непознато място. Преоткривахме се, чрез грижа за другия. Тя по- мъдрата, аз по- непослушния, но имахме общи мечти. Бавно и внимателно изваждахме не предполагани възможности във всеки от нас.
Лесно бе да си говорим за мечти, но изпитанията ни връхлитаха, нужни бяха действия, а действията са невероятен лакмус.
Грабна ме- "Аз съм път изпълнен с неизвестни, който ми предстои...".
Благодарен съм на изпитанията, които преодоляхме заедно, в които се преоткривахме и излизахме по- силни.
Колкото и да са напътстващи книгите, живота е непредсказуем, изкушенията са хиляди, но отминаването им с безразличие, е истинската проверка- "Кой съм аз?".
Лесно е да предам, но мога ли да се справя със сънищата, в които ми се напомня предателството.
Приятно преоткриване,чрез човека до Вас, защото самотното дърво в полето, колкото и да е мощно, винаги ще се появи вятър, който да го събори!
С Уважение, дядо Кольо.

Да любовта наистина променя света, но тя извира от сърцето в където идва от най необикновеното място в този свят. Любовта променя отделния човек и той може да зарази с нея околните, когато тази любов е насочена към всичко до което той може да се докосне.
Хубав ден и на теб!

Добър да е и Вашия ден!
Предателството е нещо подло, но прошката е верния ключ, който отваря вратата към остатъка от нашето пътуване. Докато сме тук "неизвестното" предстои, но ние и тогава можем да сме тези, които творят своя живот.
Няма самота в познанието, но самотата никога не ни е забравяла. Тези, които ни съпътстват в живота, както и ние в техния, неизбежно ще поемем към вечността. Нищо не е вечно, нищо не е в застои. Светът наоколо непрекъснато се променя.
С уважение, ГРВ.