Не можем да бъдем съвършени, но можем да се усъвършенстваме непрекъснато.

 

Този свят, в който живеем е извратен.

 

За да познаем живота, трябва да се научим да губим. Не да се предаваме или да се примиряваме, а да понасяме загубите, през които преминаваме.

Живота не е вечен, той е кратък миг, който преминава неусетно. Когато свършим в този свят ние завинаги се изгубваме и можем да живеем само в спомените на нашите потомци, но дори и тогава не живеем вечно. Смъртта ни учи на това, че е необходимо да изживеем живота си, като стремежа ни е не да постигнем победа, която е недостижима или илюзорна, за един кратък миг от съществуването.

Тогава кой е смисъла на живота?

Ако някой търси смисъл, то такъв няма. Все пак не можем да спрем и да живеем в отчаяние. По добре да се стремим към съвършенство. По добре да търсим, да се учим и да не спираме в средата на пътя изпаднали в депресия и пълна безнадеждност. Защото никога не можем да постигнем пълна победа над всичко, никога не можем да узнаем всичко, дa овладеем всяко знание и да бъдем съвършени. Нито един човек не е по добър или по лош от друг. Това е въпрос на личен избор.

Нашия живот е твърде кратък. Спокойствието обаче е по близко да вечността. Състраданието е по близко до съвършенството. Хората търсят пътя към рая, но рая е по близо до сърцето, а не в небесата където живеят нашите богове. Защото душевния мир в един извратен свят може да победи света, да спре и претвори цялото житейско битие на който и да е човек.

 

Дали да приемем или не което и да е учение или твърдение, било религиозно или научно, това е въпрос на избор и персонално предпочитание. Всеки сам за себе си избира онова в което ще вярва и пътя който ще следва. Всеки сам определя съдбата си, като живее според нормите на своите разбирания. Законите на Всемира обаче са едни и никой не може да им се противопостави. Ние се стремим към това да станем победители. Но това е само една страна от много възможности. Често съдбата ни нанася удари, които с мъка преживяваме. Понякога изпитваме болка, която ни сломява до там, че отричаме всичко и не искаме този живот, мразим света и се противим на всички с които общуваме. Понякога слабостите ни карат да се преструваме на силни, на знаещи и прикривайки несъвършенството си не се стремим към усъвършенстване, а потъпкваме чрез себе изтъкване достойнството на околните, без да се интересуваме, че душата им, чувствата им, живота им е опозорен. Дори приемаме да бъдем опозорявани от тези които наричаме авторитети.

 

Знанието не е присадено, то се открива постепенно, усеща се и може да се разбере само, чрез дълбочината на опита и осмислянето на нашите преживявания.

 

Всички ние сме уникални. Всеки от нас. Независимо дали сме царе, роби или свободни, казано образно. Нашата уникалност е неповторима. Нашите разбирания са неповторими. Нашия мироглед, нашите преживявания и усещания, всичко свързано с нас е неповторимо и завинаги остава лично наше. Погледнато така нито в началото нито в края ние не се променяме и оставаме същите. Затова за нас няма начало и край. Защото ние сме неповторими въпреки краткия миг на съществуване в който пребиваваме и който се нарича живот.

В едно учение може да има норми, доктрини и постулати, които да са приети от всичките му последователи, но колкото са последователите толкова са и тълкуванията за това учение.

 

Смъртта е нашия съдия. Тя трябва да ни прави по добри, не по лоши. Но неразбирането на живота води до грешни заключения. Един непрекъснат устремен бяг само отнема душата, но не и доставя наслада. Това е животът на хората непрекъснат стремеж към достигане на определено състояние. А след това? Нима след това има радост. Чувствата са част от живота, те са нещо естествено, което ни кара да усещаме че сме тук, че е сега и днес. Не се стремим към усъвършенстване, а към успех. Разликата е че усъвършенстването е непрекъснат процес, а успехът крайно състояние за един миг време. Мъдростта не е в натрупаните знания и опит, а в тяхното приложение.

 

Живота е мъдрост.

Смъртта е съдия.

Знанието е нашия живот.

 

Аз знам кой съм. Всички знаят кои са, но освен малцина, останалите не искат да приемат истината и търсят, измислят и налагат всемъзможни фантасмагорични обяснения за това, което може да се обясни просто.

 

Всеки е уникален за себе си и всравнение с всичко наоколо и все пак никой не е толкова велик, че да бъде считан за нещо повече от останалото...

 

Всички ние сме уникални. Всеки от нас.
Поздрав за истините!

Благодаря!
Истини или не това са моите споделени разбирания и схващания.
Споделяйки един с друг ние се учим. Вслушвайки се един в друг ние се усъвършенстваме.
Поздрави и на теб!

Но всичко зависи от гледната ни точка. Всеки е уникален и съвършен по своему. Няма къде да ходим, няма нещо, което ТРЯБВА да направим. Каквото и да правим - сме съвършени. Няма смърт - животът продължава вечно - в този смисъл всички ние сме неразделни части от Божественото.

Гледната точка е измислена химера, за да ни отклонява. Смъртта все пак съществува и няма как да я заобиколим, няма къде да се скрием и не може да се правим, че не я забелязваме. Иначе е вярно, че сме уникални по своему, че сме части от Божественото. Но каквото и да правим не ни прави съвършенни, а неповторими, в което се състои същността на нашето съществуване.