10.06.2001, 02:43

Има много обещания за спасение, дадени от пророци, месии, велики духовни учители и водачи, както и политици.
Но дали те ни водят в правилната посока?
Някои от тях със сигурност са искрени и вярват, че техния път е правилен. Други обаче единствено живеят на гърба на доверчивите.
Но дори онзи който твърди, че няма свой кумир има такъв. Защото лустрото в което се потапяме определя нашите приоритети от традиции, схващания и приети морални стойности.
Светът е разделен на отделни кръгове, всеки от които със своите изконни истини и ... вярата си. Защото дори фактите се нуждаят от вяра, за да съществуват.
В този живот всеки, определящ се за радетел на просперитет, обещава своето спасение. От една страна са множеството и разнообразни църкви с техните доктрини, истини и месии, заедно с безбройните духовни учения на великите учители. От друга политиците и учените, които без значение дали са атеисти или не ни внушават един път към благоденствието, който засега си остава само една химера и може да се сравнява със спасението на душата след смъртта. Сиреч правим нещо, за да стане по добре.
Но кога? Някой ден. И за кого? Като че ли само за определени избрани хора.
Дали има друга алтернатива?
Аз не мисля. Защото ще попаднем, ако не при едните, то със сигурност при някои от всичките, рано или късно. Такава е алтернативата.
Въпроса е колко насериозно се взимаме?
Въпроса е можем ли да признаем, че сме част от това и да живеем със своето призвание? Каквото и да е то.
Можем ли като знаем, че няма изход все пак да бъдем повече от онова което ни се обещава?
Можем ли да осъзнаем, че няма изход и да признаем безнадежността?
Защото всички морални ценности се крепят на основата на вярата.
Но вярата е само част от съзнанието ни и тя не е действителността.
Как ще се почувстваме, когато разберем, че сме излъгани? Ще можем ли да бъдем добри в онзи миг, когато знаем, че е без значение какво вършим, че законите са просто норми, въведени, за да ни карат да ги нарушаваме...

С две думи манипулират ни.
Къде съзнателно, къде просто така... 

Но как ще приемем това зависи от нас.

Всичко зависи от нас...

Из дневника на В.П.