Това е краят на моя блог.
Радвам се че можех да попиша тук.
Беше удоволствие, въпреки, че не много хора прочетоха постингите ми.

-Кой си ти всъщност? - попита Г.Р.В.
-Аз съм чамрик. Това е достатъчно.
Г.Р.В. изгледа мъжа отсреща. Това не беше чамрика, при който го бе завел В.П. Този човек беше друг. И този някой, който и да беше той искаше да го убеди, че е чамричан...

-Все още се чувствам замаян – каза В.П. на старицата.
-Виждам. Но трябва да продължим.
-На къде? – попита дългия но не направи опит да стане.

Времето лети.
Съвсем неусетно.
Но остават само още три разказа, които искам да споделя.

Дългия побърза да настигне възрастната жена, която вече се бе отдалечила на двадесетина крачки. Но първия му въпрос беше различен от настоящите му мисли.
-Какво, всъщност, означават думите чамрик и чамричане?
-Скоро ще разбереш –...