ВТОРА СРЕЩА С ЖЕНАТА ВОИН

-Като че ли се измори? – обърна се жената и спря, за да изчака дългия, който вече едва смогваше да си поеме въздух.

Вървяха вече почти час и то все нагоре. Възрастната жена не позволи да почиват, каза му, че трябва да стигнат на едно място и то точно в определен час. Нямало много време, затова щели да вървят без да спират.

Мъжът се бе навел и се опитваше да регулира дишането си. Погледна бабката, но въпреки възрастта си тя изглеждаше учудващо свежа след такъв преход. Умът му не го побираше. Той беше мъж на 29 години, в разцвета на силите си, спортуваше, но не успя да издържи на темпото наложено от някаква си старица.

-Е! Ще може ли да продължиш? – попита жената загрижено.

-Да ... ще ... мога. Само една минута ... да си взема въздух.

-Като гледам май една минута няма да ти стигне. По добре да отложим за сега. Няма да успеем.

-Не, не! Мога ... да продължа – увери я дългуча, въпреки че още се задъхваше.

-Можеш друг път – сряза го тя – Сядай да починеш! Изморите един нищо и никакъв баир. Следващия път ще тръгнем по-рано. Май съм надценила възможностите ти, въпреки, че предвидих три часа, за да можем да пристигнем навреме.

-Но аз ... не знам какво ми става.

-Затова пък аз знам – жената се смееш – Малко си се уморил.

-Не разбирам само как е възможно ти да си толкова свежа? ... Като се има предвид и възрастта ти...

-На колко мислиш, че съм?

-Към седемдесет, може би.

Звънкият смях на жената отекна нагоре по склона. Гледаше го със своите топли, почти черни очи, а в погледа и се четеше истинско състрадание.

-Благодаря, че ме подмладяваш – каза тя – Но всъщност съм доста по стара.

-Не е възможно.

-Е, това дали е възможно или не няма значение, защото наистина съм по възрастна отколкото ме изкарваш.

Дългия я изгледа невярващо, но тя изглеждаше сериозна. Все едно, това дори го отчая още повече.

Когато бяха тръгнали по склона той сериозно се баше притеснил за възрастната жена и си бе задал въпроса дали нямаше да му се наложи по някое време да я носи. После бе отхвърлил такава възможност, защото реши, че няма да ходят кой знае колко далеч. Но се бе заблудил. Разбра го в първите десетина минути, когато старицата наложи такова темпо на изкачване, че той започна постепенно да изостава и каквото и да правеше, колкото и усилия да полагаше вместо да я настига изоставаше още повече. Най накрая се наложи да спрат. И ето, че сега седяха на средата на склона, може би, а той още не бе успял да регулира дишането си.

-Нещо се умълча – подхвърли жената – Какво става?

-Ами нищо. Просто си почивам.

-Аха – каза тя и отново започна да се смее – Извинявай, но ти май си мислеше, че ще ти се наложи да ми помагаш при изкачването? Обаче се оказа друго. Може би аз ще трябва да те понося до горе?

Думите й го стреснаха. Гледаше я уплашен. Мислите ли му четеше тази жена? Изглежда имаше доста тъпа физиономия, защото тя отново започна да се смее.

-Ако можеше да се видиш само как изглеждаш – каза жената през смях – Не се сърди, но няма как да се въздържа като те гледам.

Дългия не каза нищо. Гледаше пред себе си. Срам и гняв бяха обхванали сърцето му. Но не към старата, а към него самия. Не можеше да си прости. Всичко това бе абсурдно.

-Е стига де. Няма нужда от самосъжаление. Тук съм, за да ти помогна – каза жената – Хайде да ставаме, че може да получиш мускулна треска и наистина ще се наложи да те нося.

Тръгнаха, но се отклониха от пътеката, вървейки хоризонтално по склона. Отначало нямаше пътека, но по късно излязоха на утъпкана от хора и животни пътечка, по която поеха.

-Днес исках да те заведа на едно специално място – каза старата жена – Но се оказа, че дори си по зле отколкото изглеждаш. Ще се наложи да балансираме енергията ти.

-Как ще стане това? – попита дългия.

-Ще ти покажа няколко трика, с които можеш да запазиш силите си свежи за дълго време. Но това няма да е достатъчно, разбира се. Ще се наложи да те уча да ходиш, защото май си отвикнал.

-Но аз мога да ходя. Не е ли очевидно?

-Очевидно е разбира се. Видях как ходиш. Следващата неделя започваме. Днес няма да те изморявам много. Но ще се поразходим още малко, за да не се събудиш утре скован като дърво.

-Това заначи ли, че днешния излет се е провалил?

-За жалост да – каза жената – Ще отложим посещението на онова специално място, докато се пооправиш. Следващата неделя ще ти покажа някои техники за запазване на енергията и как да ходиш правилно. И не ми казвай нищо! Пести си силите!

От тук нататък повече не говореха докато не стигнаха отново на равно място. Там старата каза, че има друга работа и като му посочи града пред тях се отклони и забърза в противоположна посока. Дългия сви рамене и тръгна да се прибира. Чувстваше се изморен. Искаше му се да се прибере, да се изкъпе и да поспи малко. Вероятно жената беше права. Май не го биваше много в ходенето.