КРАДЕЦЪТ

 Старецът се появи точно когато изпразваха поредното чекмедже. Двамата мъже го изгледаха изненадани. Не очакваха да видят някого. Мислеха, че апартамента е празен.

-Извинете ме ако съм ви притеснил! Простата ... нали се сещате, отивам до тоалетната – каза мимоходом човека и докато се усетят излезе от стаята.

Спогледаха се. Ами сега? Можеше да извика полиция, можеше да се развика пеникьосан, можеше да ги издаде и да ги приберат. По-ниския побърза да настигне възрастия мъж, но когато излезе в коридора вече нямаше никой. Претърсиха всички стаи, дори надникнаха във ваната, гардеробите и под леглата. Никъде нищо. Човека беше се изпарил. Нямаше жива душа.

-Кво става, пич? Тоя къде изчезна? – рече високия.

Другаря му само вдигна рамене. В този момент лампата в кухнята светна. И двамата се втурнаха натам. Старецът седеше на масата с чаша с вода в ръка и ги погледна щастливо със сините си, невинни очи.

-Водата е извор на живота – ръката на възрастния се вдигна като за наздравица, после той отпи от чашата и я постави на маста – Няма да ви преча. Аз съм просто един старец. Вземете каквото искате, нищо не е от значение...

-Къде са парите? – изсъска високия.

-Всичко има съвсем друга стойност, дори парите – каза стареца.

-Казвай! – повиши тон крадеца и тикна пестник под носа на възрастния мъж.

Стария човек леко побутна ръката му и стана усмихвайки се.

-Елате ще ви покажа. И не вдигайте шум, моля! Все пак съседите спят, а не искаме да ги събудим, нали?

Двамата се спогледаха, но последваха мъжа. В дневната стареца се качи на една табуретка до стената и внимателно отлепи един тапет.

-Ето – посочи малък, вграден в стената сейф – Не е заключено...

След това стария се настани в един фотьойл докато двамата крадци надничаха в сейфа. Вътре имаше няколко пачки банкноти от по сто долара.

-Брей! – учудено рече по-ниския – Тове си е цяло състояние.

-Ваши са, вземете ги! – каза стареца – За мен парите нямат стойността, която имат за вас.

-Че кое има стойност за теб тогава, бе? – попита крадеца.

-Нищо което е материално за мен няма стойността, която вие му придавате. А парите са просто купчина хартии.

-А стига, бе! – високия крадец изгледа възрастния мъж с недоверие – Ти да не си хахо, а? Или се праиш на много хитър? .... Като е така да се нанесем при тебе да си ни гледаш? Кво мислиш?

-Не бе, не, направо да ни отстъпи апартамента и да се изнася некъде – каза другия и двамата се захилиха – А дядка, кво мислиш по въпроса?

-Не прекалявайте! Вземете парите и си вървете, за вас ще са от полза – каза спокойно стареца.

-Брей, да не прекаляваме!? Що ами ако прекалим? – попита високия – Нали нищо няма стойност за тебе, бе? За кво ти е тоа апртамент? Па ти си се спаружил и с единия крак и без това си в гроба.

-Това е мястото където съм се установил. Не мисля да го напускам – отговори стария подсмихвайки се.

-А бе, ти дръвчиш ли ми се? – ядосан пристъпи заканително високия към възрастния мъж – А? Дървариш ли ми се, бе?

-Остави стареца, дълъг! Нали виждаш, че е побъркан стърчок – дребния се опита да спре авера си – Да взимаме парите и да се махаме, докато не е станало нещо непоправимо! Хайде!

-Аз пък искам тоя да ми каже дръвчи ли ми се той на мене – не отстъпваше другия, гледайки злобно стареца – Кво гледаш, бе? Казвай ...!

-Е, не бих използвал точно твоите думи... Но иначе отговора ми е да – гласът на стареца прозвуча доста спокойно – Колко странно! Вместо да вземеш парите и да изчезнеш, стоиш тук побеснял от гняв. Защо? Явно парите и за теб не са това което си мислиш, че са, иначе вече да бе си тръгнал с тях, ликувайки и присмивайки се на глупостта на един побъркан старчок. Но нещо друго те чопли отвътре, нали? Един друг копнеж, който не разбираш. Затова не ти понасят приказките ми. Защото го пробуждат.

-Кво плещи тоя дъртак? – вече и дребния губеше търпение.

-Млъквай, дребосък! – просъска високия – Ей дядка, кво имаш предвид?

-Имам скъпоценност много по ценна от парите – рече стария – Но не можеш да я получиш просто така, нито да я видиш с очите си докато аз не те насоча. За да я имаш ще ти трябва повече време и търпение, които на теб липсват. Така че взимай парите и каквото хоресаш и си върви. Не се притеснявай няма да ме ощетите.

-Аде бе, дълъг! – рече дребосъка – Да се махаме оттука. Тоя напълно изтрещя...

-Остави всичко! – просъска му дългия – Нищо няма да взимаме.

-А-а и ти ли полуде! Аз ще...

-Остави всичко! – дългия улови другия за яката и го разтърси.

-Добре, бе! Ето оставям! И сбогом! Повече нямам работа с тебе! Откаченяк!

Дребния изчезна с ругатни, разочарован и бесен. В стаята останаха само стареца и високия крадец, гледайки се един друг. За разлика от крадеца, стария имаше сини, по детски любопитни, излъчващи загриженост очи, без капка страх в тях.

-Кой си ти? – попита крадеца.

-Един старец, който не се бои от теб – отговори възрастния мъж.

-Какво искаш от мен?

-Кой аз ли? Все пак ти нахълта в дома ми, за да крадеш, моля да си го отбележиш, за да не задаваш повече тъпи въпроси!

-Добре, викай ги!

-Кого?

-Полицайте. Ще се предам.

-Необходимо ли е да стигаме до там? Просто поседни и може да си поговорим малко. Мога да ти помогна.

-За какво? – попита високия, докато сядаше на една табуретка.

-А ти за какво остана? – отговори с въпрос стария.

-Ти ме впечатли. Къде изчезна, къде се бе скрил?

-Това е без значение. Попитах те защо остана.

-Има нещо в теб, което ме привлича.

-Знам. Но ти знаеш ли защо?

-Защо? – попита крадеца.

-Аз съм това което ти не си. Аз съм всичко наоколо. Аз съм едно с този свят и съм като част от теб. Ти си това което бях преди. Познаваме се. Освен това аз нямам нищо и същевременно имам всичко. Имам всичко, защото мога да управлявам съдбата си, аз творя всеки миг живот, който преживявам. Схвана ли?

-Не. Нищо не разбрах.

-Ще разбереш по-нататък. Днес започна твоето последно и истинско пътуване. Колко ще продължи, зависи от теб. Как ще свърши, зависи от теб. Докъде ще стигнеш, зависи от теб.

-За какво говориш?

-За твоя нов живот, за житейския ти път. Да не мислиш, че още си крадец? Ти току що стъпи на пътя на воина. Но дали ще станеш воин това е нещо друго. А сега си върви! Ела пак вдруги ден! Аз съм стар човек. Късно е и искам да почивам. Хайде ставай!

При тези думи стария стана и като приближи мъжа с едно дръпване го изправа на крака. Дългия усети, за пръв път, колко неестествено силен е възрастния човек. Последния обаче го изблъска през вратата най безцеремонно към входа на жилището.

-Лека нощ! – гласът на стария бе любезен за разлика от ръцете му, коиото доста грубо изтикаха дългия на тъмната стълбищна площадка – Ела в други ден! И този път използвай звънеца!

После вратата се затръшна и мъжът остана сам в тъмното. Все още като в някакъв унес напипа ключа за осветлението и заслиза по стълбите към първия етаж.