Времето лети.

Съвсем неусетно.

Но остават само още три разказа, които искам да споделя.

Идва време когато пътя ни привлича с цялата си сила и ние тръгваме.

Но пътешествието не свършва тук.

Нашия път не свършва тук.

Нашия път не започва от тук.

Ние сме в този свят от неговото създаване, макар че не винаги сме били тук и ще бъдем в този свят до неговия край.

Ние сме част от света, ние сме част от времето на света. Може да сме тленни или да сме кратък миг на фона на вечността, но сега сме тук и в това настояще ще останем като част от този свят.

До последния миг съществуване.

До края на света.

Когато дойде този край ще продължим по новия път, който ще ни привлича също толкова силно както и този.

Какво е пътят?

Той е всеки един от нас събран в едно.

Той е ти и аз.

Той е нашите чувства.

Нашите усещания.

Нашия живот и живота на всички съществуващи неща.

Пътя няма край, а само света, както и всички светове преди, след и около него.

Пътят е вечен цикъл.

Цикъл на промените.

Всичко което познаваме се променя.

Затова има и първо и последно.

Моето време е последно за мен.

Скоро пътуването ще започне.

То води до края на всичко.

Воините не се боят от промените.

Един воин е свикнал с тях.

Те са неизбежни.

И не подлежат на контрол.