-Кой си ти всъщност? - попита Г.Р.В.
-Аз съм чамрик. Това е достатъчно.
Г.Р.В. изгледа мъжа отсреща. Това не беше чамрика, при който го бе завел В.П. Този човек беше друг. И този някой, който и да беше той искаше да го убеди, че е чамричания овчар.
-Ти не си този, за който се представяш - каза Г.Р.В. - В.П. ме доведе тук преди време и ме запозна с овчаря. Ти не си онзи мъж.
-Грешиш - каза човека отсреща - Аз съм чамричания овчар. Мога да ти го докажа.
-Как ще ми го докажеш?
-Двамата с теб тогава останахме само двамата за около половин час. Помниш ли разговора ни?
Г.Р.В. погледна мъжа пред себе си. Спомни си разговора от онзи ден. Тогава овчаря му бе казал, че един ден ще се видят и няма да се познават, но от двамата само Г.Р.В. ще има съмнения.
-Помня разговора - каза Г.Р.В.
-Е добре. Сега вярваш ли ми?
-Незнам. Трябва ли? Какво знаеш още?
-Знам всичко което знае чамричения овчар. Помня всичко. Това е което остава да научиш. Да имаш спомените, които е имал твоя наставник и всички преди него.
-Нещо ... Искаш да кажеш ... !!
-Да искам да кажа, че когато завършиш при мен ще си Чамричания войн, който може да предаде познанието на своя избраник.
-Аз ще съм В.П.!
-Не точно. Ти ще имаш всичките му спомени и спомените на всички преди него. Но ти ще си останеш Г.Р.В. Чамричаните войни са отделни личности. Всеки един от тях има свой собствен път и виждане за познанието. Всеки го предава по своя уникален и неповторим начин. Всеки открива своето съвършено преподаване, за да може да научи последния си ученик. Следващия Чамричан войн.
-Това означава, че Чамричания войн и Чамричания овчар имат различни пътища, но пътя на овчаря никога не се променя. Защо?
-Това ще също ти предстои да разбереш. Аз съм Чамричания овчар, както и да ти изглежда. Но с времето, като ме опознаеш ще разбереш.
Но Г.Р.В. вече бе разбрал всичко. Сега пъзела, който му убягваше до момента се бе наредил. Вече виждаше този свят по различен начин. Усещаше всичко. Можеше да се докосне до всичко.
-Овчарю – каза Г.Р.В. – знам кой си.
Мъжът отсреща го погледна с интерес, а на устите му заигра лека усмивка. Г.Р.В. се наведе към него и му прошепна само една дума в ухото. Овчаря буквално отскочи назад.
-Кой си ти?
-Аз съм Чамрик – каза Г.Р.В. - Чувам всичко наоколо. Чувам какво става край мен. Светът се движи. Виждам го. Усещам. Всичко се променя. Нищо не е в покой. Не е същото. Вече не съм сам. Не съм единствен. Около мен кипи живот. Няма време. Аз съм времето. Аз съм път изпълнен с неизвестни, който ми предстои, който вече е извървян. Аз съм познание, което няма край. Аз съм въображението което възприема всичко това и аз съм всичко това. Аз съм Г.Р.В.
-Въпреки това още има да учиш – каза овчаря.